Кои са Ваня и Стефан Балтови

Рисуването е лесно, когато не знаете как, но много трудно, когато знаете.
Едгар Дега
Ваня Балтова
е завършила специалност „Графика“ във Великотърновския университет при професор Никола Хаджитанев. С дългогодишен опит в техниките туш и перо, офорт, литография, акватинта, пастел в областта рисунка, карикатура, шарж и портрет, както и с многобройни изложби в България и чужбина…
Стефан Балтов
е завършил педагогика като учител по рисуване в институт „Тодор Самодумов“ – гр. Дупница, работи като художник – портретист, с изложби у нас и в чужбина. Специализирал във Виена в областта живопис, рисунка, гризайл в техника маслени бои, темпера, въглен, акрил и пр. С дългогодишен професионален опит в жанра портрет с маслени бои…
Ето какво казват художниците за себе си:
Какво те запали по рисуването и как реши, че ще бъдеш Художник? Какво ти дава рисуването
Ваня: В старата ни къща имаше картини на някои от известните български художници преди Девети, подаръци на моя дядо, който бе учил краснопис при Владимир Димитров – Майстора. Това бяха акварели на Майстора, Щъркелов, маслен портрет на дядо като ловец от Борис Денев и много репродукции на художници от Ренесанса. Дядо винаги ме очакваше с някоя статия за изкуство или албум от библиотеки на негови приятели, обикаляли по света. Мама също рисуваше и това и остана мечта, която се проектира в мен…
Не съм рисувала много копия на големите майстори, не ми доставяше удоволствие да копирам великите. Колебаех се между рисуването и литературата, но по мое време да станеш журналист без да има партийни членове в семейството си беше напразна илюзия. Започнах уроци при вече доказал се художник – Борис Попов от Велико Търново, който бе учил в Париж. Попаднах в общност на млади ентусиасти, които мислеха за изкуство, изложби, успехи и това реши съдбата ми. Рисуването ме спасява, дори и в най–тежките моменти… Когато рисуваш не си самотен!
Стефан: Това се случи преди около 45 години, когато гледах как дядо ми Стефан рисува копие от репродукция на един фаюмски портрет… Помня боите марка “Изкуство” в сиви оловни туби с шестоъгълни капачки, четките от свинска четина (доста изхабени), бамбуковата палитра на дядо, която имаше още от “царско” и пр., после албумите на “Ермитажа” с репродукции, които наивно копирах с молив, гравюрите на Доре, графиките на Гоя, портретите на Рембрандт, Тициан, Караваджо, Рубенс, малките холандци, романтизма на Лорен, Вато, Буше, Фрагонар – всичко до края на осемнадесети век. Или накратко – очарованието и магията на живописта. Десетинагодишен нарисувах първото си “копие” от Констабъл и няма да забравя как дядо каза: “Брей, Стефане, какво правиш ти бе?” Той почина следващата година…
Кой е моделът за първия портрет/карикатура, който нарисува по поръчка
Ваня: Първият ми портрет беше на Владимир Димитров – Майстора, концертно рисуване на сцената на читалището. Прерисувахме с един колега от портрета на художника, който бе проектиран на голям екран. Техниката беше въглен на немски картон… Наградата бе албум на руския маринист Айвазовски.
Стефан: Нарисувах баба ми Веси на голям формат платно, грундирано, както му е реда с туткал и цинквайс, ленено масло и половин яйце. Помня, че най-добре се получи огърлицата на баба от едър изкуствен кехлибар, където подражавах на стъкления бокал от един натюрморт на Питер Клаас. Цената беше един албум на Гоя от руската книжарница.
Портрет/карикатура (шарж) на коя известна личност би искал да нарисуваш
Ваня: На Жерар Депардийо, карикатура от натура…
Стефан: На Памела Андерсън (ако може от натура).
(Усмивки…)
Към Стефан: Реплика на коя картина би била най-голямо предизвикателство за теб
Стефан: Правил съм копия (реплики) на доста картини, най-много си спомням, че ме затрудни Веласкес. Ако се чудите защо, опитайте да копирате Веласкес. Уверявам ви, че ще е лесно само в началото и в края.
Към Ваня: Защо избра карикатурата като жанр за творческа изява
Ваня: Портретът вече ми беше омръзнал, а карикатурата бе ново поле за изява. Забавлявам се когато рисувам и очаквам да разсмея модела и публиката. Понякога попадам на хора, които нямат подходящо чувство за хумор и не разбират, че карикатурата не е хвалебствена ода, а начин да покажеш някои недостатъци или просто да се пошегуваш. Не бих искала да рисувам хора без чувство за хумор и реална себеоценка…
Коя е любимата ти техника/материал за рисуване
Ваня: Туш, сух пастел, креда.
Стефан: Маслени бои.
Кой е художникът, който те вдъхновява най-много
Ваня: Много са, но Микеланджело е недостижим.
Стефан: Те са много, но най-вече Рембрандт, естествено.
При какви хора отиват твоите произведения
Ваня: Произведенията ми отиват при различни хора. Обикновено карикатурите забавляват и млади, и стари, докато графиките най-често са за публика, която има представи за жанра и предпочитания към точно това изкуство.
Стефан: Портретите – при всякакви хора, за картините не знам – повечето се продават от галерии…
Разкажи малко повече за своите изложби
Ваня: Изложбите са моментите, в които се чувствам щастлива… Тогава се срещам с много хора – ценители, почитатели, приятели, получавам оценки за своя труд. Изложби (около тридесет – някои от работите са притежание на галерии и частни колекции в България, Германия, Холандия, Англия, САЩ…) съм правила в България и чужбина, последно с колегите от ГОАРТ, и ще продължим още в това трудно време.
Стефан: Според информацията в интернет: 1991 – галерия „Kunstverein Friedrichstadt“ – Берлин; 1992 – самостоятелна изложба в „Kultur Festival“ – Лунд, Швеция; 1993-1997 – картини, изложени в годишния Есенен салон – Шипка 6; 1994 – галерия „Slavena“ – Варна. От 1995 досега – участия в Международно Биенале – Габрово (1997 – награда за млад автор); 1996 – галерия „Lenten“ – Епсе, Холандия; 1997 – галерия „De twee pauwen“ – Хага, Холандия; 1993-1999 – галерии „CE“ – Бирмингам, Атланта, Ню Орлеанс – САЩ; 2004 – галерия “Ценител“ – София, България; май 2006 – Национална изложба “ Живописатира” – награда на СБХ; декември 2007 – студио “Wilke” – Кейптаун, Южна Африка.
И няколко изложби в галерия „Възраждане“ в Пловдив. На 11.05.2021 г. беше откриването на изложба живопис „Нео-романтизъм. Пейзажи от Аркадия“.
Моля те, довърши следните изречения:
Ваня:
- Най-красивата картина е… мечта.
- Вдъхновение за мен… са малките неща в живота, които носят радост и усмивки.
- Страхувам се, че… нищо стойностно не ще остане след мен, страхът на всеки творец…
- Благодарна съм за… това, че съдбата ме срещна с творец и животът ми протича обградена с красиви мисли, нови идеи и… мечти!
Стефан:
- Най-красивата картина е… самият живот.
- Вдъхновение за мен… трудно е да се каже, още повече веднъж като се захване човек с нещо професионално… природата, класическата живопис…
- Страхувам се, че… някой ден няма да мога да рисувам…
- Благодарен съм за… живота, който имах дотук 🙂